Отхвърленото решение на проблема със световния глад

Можем, стига да не сме тесногръди.

Тук се захващам с една много по-мащабна и сериозна тема от досегашните – тази за борбата с бъдещия световен глад. Да, може би прекалено мащабна, но и по нея имам да изкажа, разбира се, мнение.

Не сме си имали чума от около 200 години, войните на планетата стават все по-редки, лекуваме се от почти всички болести, изтребвали масово човечеството преди векове, живеем много по-дълго от когато и да е в историята. Изобщо всичко изглежда чудно. Само че може би има и някакъв проблем в това. В следствие от тези фактори населението на планетата расте с нереални темпове. Няма да ви обяснявам точно колко бързо, цифрите ги има в Гугъл, но е много. Това принципно е много хубаво, но ако живеехме на по-голяма планета с повече ресурси.  Защото при толкова бързо растящо население, скоро то няма да има какво да яде (ще има и много други проблеми, ни за тях още не съм измислил решение). Или ще ядем само ние, късметлиите, родени в Европа и Северна Америка. Всъщност до голяма степен и сега е така. Близо 1 000 000 човека в света в момента гладуват. И за тях можете да видите в Гугъл. Можете да видите и с какъв темп се увеличават гладуващите. Има различни начини за решение на този проблем. Но, според мен, пращането на помощи от „развитите страни“, намаляването на преяждането с Макдоналдс от американци и европейци и подобни „благородни“ дейности от наша страна, не водят до сериозен успех.

Няма да се правя, че сам съм измислил решението на този проблем. За него ме вдъхновиха идеите на Майкъл Спектър и по-специално речта му в TED “Опасността ототричането на науката”,  които мислено доразвих. Решението е нещо известно на всички, но срещу което повечето хора се борят и отричат, без съвсем да го разбират, заблуждавани от голяма група фанатици. И то е в използването на т.нар. ГМО.

Всъщност разбирам защо хората са толкова против. Говори се за гени на риба, инжектирани в домати, за странни хормони, насажда им се, че неГМО продуктите са по-полезни, свързват генното инженерство с големи корпорации (за които знаем, че по default са зли) и т. нат. Но (отново ползвайки Гугъл) можете да разберете, че всъщност ГМО не са толкова страшни. Какво толкова против имат хората? Изменяли растенията, не били създадени така от Бог или природата? Мхм, да… Само че, както казва Майкъл спектър е нямало мандарини в Райската градина. Абсолютно всичко, което ползваме за храна (а и не само) е силно изменено от създаването му. Преди столетия ги е нямало половината цитрусови плодове, ябълките не са били толкова големи и сочни, овцете не са давали толкова вълна и мляко и т. нат. и т. нат. Не били вкусни? Сякаш оранжерийните домати или ягоди, които ядем целогодишно са вкусни… ГМО са по-вредни от неГМО продуктите? Не. При неГМО се използват много повече хербициди, пестициди, изкуствени торове, което прави тях по-вредни.

Всъщност всеки аргумент за или против може да се обори от привържениците на обратната теза. Има още много проблеми – неяснота дали генно модифицираните растения причиняват болести, възможност за патентоване на новите видове растения, променяне на съседните неГМО ниви и още много, но те са иррелеванти към това, което предлагам. Аз не подкрепям разрешаването на ГМО в България например, защото тук можем да си отглеждаме голямо разнообразие от храни. Но не е така в покрайнините на Сахара. Не е така в Индия, Китай, голяма част от Южна Америка и на много други места. Както казах 1 000 000 хора в момента гладуват, а се очаква след 40 години да се нуждаем от 70% повече храна. А в някои райони по света не само, че няма къде да се посади необходимото количество растения за изхранване на местното население, но и да има, то няма да порасте там. Например в покрайнините на Сахара може да расте само един вид растение, наречено маниока. Но яденето на това растение не дава почти никакви важни хранителни вещества, освен калории. А защо да не го променим така, че да ги съдържа? Или пък защо да не сложим витамин А в ориза и да помогнем на милиони хора в източна Азия да живеят доста по-дълго? (Взех направо да цитирам Майкъл Спектър тук) Или пък да изменим картофите да могат да издържат на по-студено и по-топло, за да могат хората в тези географски зони да ги ядат също. Има още много много примери за това как ГМО могат да се използват за добро и ние не трябва да отхвърляме тази възможност.

Та това, което предлагам конкретно е, с изследванията и развитието на генното инженерство да се захванат ЕС, САЩ и другите големи държави или съюзи. В момента то се разработва само от големи корпорации (за които вече знаем, че са зли) и е логично те да го развиват с чисто комерсиална цел – плодове, които издържат по-дълго време и съответно лесни за транспортиране на далеч и за престой в складове, царевици, които дават по повече кочани с по повече зърна и т.нат. Ако се развива от държавите генното инженерство ще може да се използва (евентуално) за по-идеалистични цели, а именно за това, което говоря по-нагоре. Ще се увеличи контрола, ще отпадне проблема с патентите и т.нат.

Накрая ще кажа: да – доматите от градината на баба и дядо са най-вкусни, да – където може трябва да се избягват ГМО, да – би било чудесно да не се налага те да се ползват. Но се налага или поне ще ни се наложи много скоро. Както повечето нови неща, въведени от науката, и това се отхвърля първоначално. Но моето мнение е, че в бъдещето ни има място за ГМО и те биха били от голяма полза, стига да се използват където и както е необходимо.

Проблемът ОБРАЗОВАНИЕ | Средното

Вечният проблем - огромен учебник, от който не разбираш нищо

Трудно ми беше да не изкажа тук своето мнение за случващото се през последните месеци в България – за протестите, за поведението на политиците, на протестиращите, за техните искания, за предизборната кампания, за изборите и т.нат., но не искам да пиша за политика, така че ще разгледам един друг сериозен проблем, който е може би най-сериозния за България, въпреки че не е на дневен ред. Образованието.

Тази тема ме вълнува отдавна – все пак от 14 години съм пряко засегнат от нея. И често съм разсъждавал какво не е наред в тази система. А очевидно много неща не са наред. Естествено, вярно е че нивото на учещите е много ниско, повлияно от липсата на родителска заинтересованост, масовата култура, липсата на ценности и т. нат., и т. нат. Но има неща, които могат да се направят, за да се смекчи това деградиране, които да се използват за стъпка нагоре от тези, които имат желание за това, но в момента го губят някъде към 6ти или 9ти клас.

Няма да обяснявам колко важно е образованието, колко много ти дава, как в развитите страни е най-голяма ценност и пр. Тези неща всички ги знаем. Ще обясня как може да стане по-достъпно и полезно чрез различни малки или големи промени. Първо за основното, после и за висшето образование.

На първо място (и най-явно) е, че парите за образование не са достатъчни. Това би трябвало да е сфера, в която парите от държавния бюджет трябва да се отпускат много щедро, защото това е инвестиция, и то най-добрата възможна – в хората, в бъдещето на страната. А освен, че парите трябва да са повече, трябва да се промени и системата им на разпределение между училищата. В момента това става чрез системата на делегираните бюджети. Система, която според мен (а и според повечето хора) носи много повече вреда, отколкото полза. По принцип идеята е, че така е разпределението е най-справедливо, ефективно и т.нат., но какво става на практика: ученик = паричка. Или поне така се възприема от директорите навсякъде. Какво следва от това? Смятани до скоро за елитни гимназии правят нови и нови паралелки, с цел по-голям прием (повече държавни пари), което води до снижаване на балове и съответно до сваляне на нивото. Естествено, това не е единствения фактор, но в гимназия, в която преди време беше доста трудно да се влезе и си беше постижение да го направиш, днес е достъпна за всеки. Още нещо: делегираните бюджети на практика премахват наказанието изключване от училище или преместване в друго такова. Никой директор не би се разделил така лесно с пари. Но той не е виновен, защото те са му необходими за ремонт на базата, за заплати и т.нат., понеже останалите пари не достигат. Така се стига до абсурди, като това ученик да нокаутира друг по средата на коридора, да извади метална палка в час, защото е ядосан на учителя, да се държи както си иска с преподавателя и да върши каквото му хрумне, да не се явява с месеци на училище и още, и още и да няма никакви сериозни последици за него. Това води до поява на чувство за безнаказаност, от което последиците могат да са много лоши.

И като училището няма пари се стига до други абсурдни ситуации – учениците се карат да си събират пари за копиране на тестовете, които ще правят или да дават пари за материали, за да могат да се явят на олимпиади и състезания.

Друго нещо, за което са необходими повече средства са стипендиите в гимназиите. До преди месец-два те бяха смешните 21лв, които не стигат дори да си взимаш закуски през учебните дни. Сега е малко по-добре. Средствата са повишени и директорите могат да определят стипендията в рамките на 21-50лв. Дано да го правят в полза на ученика. Не че 50лв е кой знае каква сума, но е по-приемлива. Но аз имам и друго предложение тук. Стипендиите да не са еднакви в различните гимназии. На всички е ясно, че една шестица в езикова или математическа гимназия не е равностойна на шестица в СОУ или в долнопробна професионална гимназия (аз лично съм полагал много повече усилия за четворки или петици по конкретни предмети, отколкото са положили други хора за която и да е от многото им шестици). Но това си личи. По среден успех на матури, по бал за прием, по участвали и спечелили олимпиади и състезания и т.нат. На база тези критерии може да се разпределят стипендиите така, че за тези от по-добрите училища те да са по-големи. Това е допълнителен стимул за повишаване на нивото.

 Основен проблем за мен са изучаваните предмети – техният брой, задълбочеността им, разпределението им през годините. В момента учебниците са претрупани с излишна информация. И то написано страшно неразбираемо. И така се получава една много ниска ефективност на учене. Най-любимият ми пример за това е биологията. В осми-девети клас там се учат супер сложни и на практика неприложими (освен ако не станеш лекар, може би) неща. Като за четвъртичната структура на белтъка. Спомня ли си някой какво е това? Не. Защото е ненужно да се помни. И поради това ученикът назубря целия урок (евентуално). Научава го наизуст до най-близкото изпитване или контролна и после го забравя. И не запомня основното – какво представлява белтъка, основните му функции и значението му за организма. Така е и по много други предмети – история, физика, география, химия. (По история конкретно ненужно сложните, неразбираемо написани теми се учат в доста по-малките класове. Немислимо е ученици от 5-6 клас да разберат, камо ли да запомнят за дълго, уроците, които им се предлагат в момента в учебниците.)

Какво смятам аз, че може да се направи? Промяна на цялата система. Според мен много по-удачно е толкова задълбочено предметите да се изучават само в специализираните гимназии и паралелки. А на останалите места материалът да се изчисти от информацията, която не би ти била полезна, ако не смяташ да ставаш лекар например. Да се остави само най-важното, зададено със силна практическа насоченост, но да се осигури неговото пълно научаване и разбиране от всички.

Тези общи предмети, според предлаганата от мен система, трябва да се изучават до (например) 10 клас от всички, а от там нататък да се направи така, че всеки да може да избере кои предмети да продължи да изучава задълбочено. Така, тези, които искат да станат лекари (пак тези лекари) ще могат да си учат за четвъртичната структура на белтъка, без да се задължават всички на това. Трябва да има, все пак, задължителни предмети като български език и литература, математика (обща част), история, чужд език и др., но да има и задължителен брой предмети по избор: физика, химия, биология, задълбочена математика, втори чужд език и др. Много по-ефективно е пълното изучаване на няколко предмета, отколкото непълното изучаване на всичко. Друго предимство е, че така подготовката на учениците за кандидатстудентските изпити ще става повече в училище и по-малко по частни уроци.

Още по темата за предметите. Може би съм пристрастен, заради това, което уча в университета, но мисля, че е добра идея да се въведе отделен предмет за изучаване на основите на икономиката и финансите. Има много базисни неща, които е необходими на всеки човек да знае, за да разбира как функционират банките, парите, икономиката на държавата и т.нат. Освен това е много полезно за ежедневието. Все пак всеки ще ползва банки, ще има сметка, ще тегли заем и т.нат. и е хубаво да разбира как функционират тези неща.

Друго, което смятам за нередно, е разпределението на материала по български език. Там учебниците съдържат почти едни и същи неща от началните класове до завършването. Но те почти не се учат. Българският език се пренебрегва навсякъде, за сметка на литературата, а на правилата се набляга само в 7 и 12 клас, преди изпити/матури.

Има и други неща, които учениците трябва да научават добре, преди да завършат. Част от тях може би са включени в учебната програма, но се пренебрегват по една или друга причина. Такива са например как да си напишеш CV, мотивационно писмо, какви са ти основните права и задължения като гражданин, правила за оказване на първа долекарска помощ, основни закони и изобщо всичко, реално приложими в живота.

Друг важен проблем са младите учители. Поне от моя опит 80-90% от тях не са добри преподаватели. Те нито имат мотивация да научат на нещо учениците, нито възможността да ги дисциплинират или респектират, дори често им липсват и знанията по материята, която преподават и в час само разказват това, което са си подготвили от предния ден. Много малка част са тези, които успяват да се възползват от предимството да са били ученици не толкова отдавна, да разбират какво вълнува сегашните и да изградят такива взаимоотношения с тях, че да ги научат на нещо.

Не на последно място е и самия начин на преподаване - прочитане на урока от учителя и задължението да се научи и разкаже следващия път е доста остарял. Трябва да се набляга повече на индивидуални или групови проекти по теми, които са интересни(!) и са извън учебния материал и не могат да се направят с преписване от учебника или копиране от уикипедиа. 

Проблеми в средното образование има още много, дължащи се на различни фактори, но моето мнение е, че тези са най-важните от тях и чрез решаването им, качеството ще се повиши значително и от гимназиите ще излизат едни по-образовани, умни и подготвени хора.

Част 2. Висше образование - може би ще стане някой ден
             Дразнеща неграмотност

Напразно възмУтените българи или Няма нищо лошо в това, че Пайнер спечели европейска субсидия

Реакция на възмУтен и огОрчен българин, сочещ за виновен, когото му е  удобно, но слушащ чалга, когато си пийне

     Ще изкажа мнение по нещо, което е много коментирано от вчера насам и много ме дразни реакцията на повечето хора към него. Става въпрос за новината, че от ЕС отпускат почти 2 млн. лв. на „Пайнер“ по оперативна програма "Конкурентоспособност". 

      И се почва: „О, ужас! Дали са пари за чалга, а не за рап/рок/театър и т.нат.! До къде докараха (те?) България! ЕС иска да разврати хубавата ни морална държава! (естествено написано не толкова грамотно и цензурирано, например с призиви като "SMART ZA 4ALGATA") Почва се и с евтина политическа пропаганда: Това ли са приоритетите на българското правителство? Защо ГЕРБ не дава пари за болници, училища, театри? 

     И естествено простите, елементарни, примитивни, лесно манипулируеми българи се хващат и почват да коментират постове във Фейсбук, да споделят заблуждаващи картинки и да проклинат европейските и нашите депутати, че няма „някой лев“ и за тях или за предпочитана от тях дейност.

   Еми, няма да има! Защото пари се дават, не по вкус за музика, а за качествени, добре защитени проекти. Естествено, че ще дадат пари на Пайнер, след като са си подготвили и защитили достоен за това проект. Това е свободен, отворен конкурс. Тук не става дума за това дали харесваме чалгата или за творческата й стойност, а за административни процеси, които са свободни и законни. 

От повечето публикувани статии излиза, че от ЕС нарочно се стремят да развиват чалгата и да развращават морала на българите (или че правителството има нещо общо). Еми не е така! От там нямат представа какво представлява чалгата в България. Те виждат една индустрия с потенциал за печалби и я спонсорират. Таен заговор за затъпяване на нацията има само в главите на някои хора, вихрещи се по интернет форумите (всъщност такъв май не е нужен и сами се справяме добре). Пайнер си кандидатства и печели средства както всяка друга компания може да го направи. И някой са го направили. Други фирми, които са се възползвали от програмата са “Dream team“ на Евтим Милошев, “Global films“ на Магърдич Халваджиян и “Междинна станция“ на Иван и Андрей. 

Ревнаха и представители на другите стилове музика. Как може да има пари за тъпата чалга, а не за нас? И за вас може да има, но те няма да дойдат сами. Трябва малко старание, трябва инициативност. Кой от тях е направил проект, кандидатствал е по тази оперативна програма и не са го одобрили? Само той има право да мрънка и да се оплаква.

      Наистина е жалко, че от музикалната индустрия пари отиват само за чалга. Но ще е така докато само този стил търси начини да се развива, а другите стилове музика и другите културни дейности – не. ЕС гледа кой бизнес вирее добре - в България 80% слушат чалга, певиците, заведенията и компаниите печелят добре, продуцентите явно разбират от бизнес, естествено, че ще получат пари. И за това са виновни хората в България, а не правителството или ЕС. Докато има хора, които слушат чалга и я превръщат в преобладаваща култура, значи за някого има полза от тези пари. Ако българите спрат да слушат чалга, колкото и пари да се дават  от правителство, ЕС и т. нат., индустрията няма да може да се развие и сама ще ни остави на мира.

     Още нещо: трябва да се радваме за всяко външно наливане на пари в икономиката ни. По-добре е тези пари да отидат за чалга, отколкото да не се усвоят въобще. Искаме уж развиваща се икономика, но това може да стане само с външни пари.

Защо няма да гласувам на референдума

Наближава първият референдум, проведен при демократични условия в България, на тема „За или против развиването на ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова АЕЦ?“. Това, на теория, е много хубаво – ще може да се чуе гласа на народа, управляващите ще се съобразят с нас, имаме по-голяма демократичност и т. нат., НО това е само на теория. На практика нещата не стоят така и аз лично смятам умишлено да НЕ гласувам на този референдум. Ето и моите причини за това:

·      По принцип провеждането на референдум е нещо много добро и понякога задължително за една демократична страна, но не на всякакви теми. Референдум може да се проведе например то теми като За или против пушенето на обществени места, За или против промяна на избирателната система на страната (какъвто е наложителен), референдум за установяване на външнополитическата позиция на страната по даден въпрос и т. нат. Но за теми, по които, за да заемеш позиция е необходима комплексна експертна оценка, включваща изследване на много фактори и предвиждане на сложни процеси в бъдеще, каквато е тази за ядрената енергетика, народното допитване не е удачно. Хората, които и където и да са, не могат да бъдат достатъчно информирани, за да могат да изградят достатъчно компетентно мнение. Те не са ядрени физици. А в България, дори и са (масата от тях) прости и лесно манипулируеми.  Как да разчитам на човек с интелигентност на цвете да решава бъдещето ми? Още повече, че не се прави нищо, за да се информират тези хора. Напротив – информацията, която достига до нас е с цел манипулация, неточна, различна всеки път, дори дадена от един и същ човек. Веднъж премиера казва, че мястото, където се очаква да бъде построена АЕЦ е гьол, след това, че изграждането й ще намали цените на електроенергията драстично, други политици ни убеждават, че инвестицията няма да може да се изплати скоро и ще увеличи сметките ни за ток, трети заявяват нещо съвсем друго, медиите само преповтарят техните думи, без да ни запознаят с реални факти и проучвания по темата. Ако все пак по телевизията ни кажат нещо, то е с цел убеждаване в едната крайност, подкрепено само с едностранни факти и целящо манипулация. Как да си съставя мнение? В крайна сметка гласуването ще стане политическо – едната партия призовава да се гласува с ДА, другата – с НЕ, и съответно техните симпатизанти ще гласуват така, а от това смисъл - yok.

·         Така, както казах референдума е много хубаво нещо. По принцип. Но конкретно по тази тема, в този момент и в тази обстановка той не е нужен. Той е изцяло политически ход. Ако искат да строят АЕЦ или да развиват съществуващата такава, никой не ги спира. Дори самият премиер го каза: Референдумът е безсмислен.

·         Да кажем, че има полза от този референдум и че сме способни на компетентно мнение. Идва основният проблем – въпросът е зададен така, че до голяма степен обезсмисля гласа ми! „Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“ Ако съм изцяло против атомната енергия и кажа НЕ, какво пречи на управляващите пак да я развиват, но в АЕЦ Козлодуй? Ами ако смятам обратното, че трябва да се развива ядрената енергетика, но не с нова АЕЦ, а с усъвършенстване на съществуващата, където вече има традиции, учени и т.нат.? Тогава как да гласувам, че да има полза гласът ми? А ако искам нова електроцентрала, но не искам да е в Белене (за която е явно, че става дума)? И ако искам да е в там, но не по подготвения проект, с който АЕЦ Белене ще е първата, която е морално остаряла преди да е построена? Изобщо как да гласувам за нещо без да знам нищо за проекта, за инвеститора, за това колко пари ще ни струва? Бих гласувал на референдум на подобна тема само, ако въпросът е за одобрение на готов проект, по който абсолютно всичко се знае и достатъчно добре са ми обяснени предимствата и недостатъците, за да мога да взема компетентно мнение.

·         Освен това, в момент, когато на държавата са нужни пари за толкова много неща, е напълно излишно да се дава толкова голяма сума за, на практика безсмислен, референдум.

·         И още нещо: ако управляващите толкова искаха да чуят народното мнение, да ни дадат демократичното право на глас, референдума да покаже истинските настроения на хората и от него да има полза, щяха първо да оправят избирателната система. Скоро се оказа (поне по информация на една партия), че в избирателните списъци има близо един милион мъртви души! Ами хилядите хора (най-често от турски или ромски произход), които са записани, че живеят на един адрес, а реално не живеят в България и следователно нямат право да гласуват? Ами адресните регистрации, които студентите попълват за общежитията си, а пак са разпределени да гласуват в родните си градове? Ами практиките с купуването на гласове? Ами още многото подобни недомислици? Вниманието  трябва да се насочи първо натам, а след това към самото гласуване.

Ето затова аз няма да гласувам на този референдум. Аз имам свое мнение, а то няма да бъде взето под внимание.

План за спасение на БДЖ

 Edit: Тук описвам, как БДЖ може да бъде спасена от фалит. В последствие осъзнах, че не трябва да бъда спасявана. Трябва да бъде приватизирана. Каквито и мерки да се приложат, само заради това, че е държавна компания и не се развива по пазарни правила, прави компанията неспасяема. Така че колкото по-скоро железопътният транспорт стане частен и да се позволи достъп на повече от една компания, толкова по-скоро ще си имаме качествен такъв. И нещата, които предлагам по-надолу ще се изпълнят от самосебе си.
ПС: Ако някой каже, че това, което предлагам е невъзможно заради "естествения" монопол, говоря за приватизация на БДЖ, не на НКЖИ, която може да се сметне за естествена единствена подобна компания.

Първоначално мнение:

   Пътувам си във влака Бургас – София и ще опиша своето мнение за БДЖ. Мнението ми не е обичайното оплакване колко са зле влаковете, колко са бавни и т. нат., а е мнение за това какви действия могат да се предприемат от ръководството на компанията, за да станат нещата по-добре. Действията са доста прости, някои са съвсем елементарни за изпълнение, други не толкова, а трети неприложими в сегашните условия. Може би ще съм в грешка за някои от тях, други може да са невъзможни по някакви обективни причини, но на мен ми звучат съвсем логично.

     Няма да опиша неща от типа на трябва да е по-чисто, влаковете да не закъсняват и т.нат., защото това са маловажни неща пред опасността БДЖ да фалира. Защото, ако нещата продължават както сега, тази опасност е напълно реална. В железниците се наливат огромни суми пари, които изчезват много бързо, вложени в дейности без възвращаемост  Освен това компанията е затънала в дългове - има почти 1 000 000 000 лв. задължения и ако кредиторите си поискат парите, държавата няма да може да ги изплати.  За това планът е за спасение и ето какво съдържа:

1.       Печалба от реклама – за да се събират повече приходи, вагоните, също както автобусите от градския транспорт, могат ад се използват като рекламни билбордове. Какво пречи да се сложи огромна реклама на банка, мобилен оператор или каквото и да е друго върху грозните, ръждиви, издраскани с (най-често) грозни графити и идиотски символи? Мисля си, че би било доста добре заплатено от рекламодателите.  Реклами може да има не само отвън, но и вътре. Когато пътувам по 8 часа от Бургас до София например, ми доскучава страшно много и всичко би представлявало интерес  в такъв момент. И ако има на стената до мен или на предната седалка някаква реклама, аз ще я прочета поне 100 пъти (особено ако е атрактивно представена). И не само ще я прочета, ще я изуча изцяло. Несъзнателно, разбира се. И ще я запомня, ще ми се набие здраво в главата. Дори ако има ситно написани всякакви подробности и тях ще прочета – тарифните планове на мобилен оператор, условията по кредити на банка и т. нат.

Може би това ще се сметне от някои за промиване на мозъци, но ако бях рекламодател не бих изпуснал тази възможност. Така ще се съберат солидни парични суми, които да се използват за погасяване на дългове, за подобряване на обслужването, за нови вагони или каквото и да е друго.

2.       Онлайн билети – пускането на половината билети за продажба онлайн има няколко важни предимства. Първо – удобство за пътниците. Колко по-лесно ще е да може да си резервираш билето по интернет, а не да се разкарваш до гарата, което може да ти отнеме до 2 часа в София. Плюс това се избягват досадните опашки по гишетата, където може да се стигне до ожесточени сблъсъци с пенсионери, роми или откровено луди. Второ – управата на БДЖ може да предвиди колко и какви вагони да пусне за конкретен влак. При бързо изчерпали се онлайн билети – пускат още места. Simple as that. Освен това има възможност за значително намаляване на разходите като се съкрати част от  продавачките на гишетата. Може и да се увеличи заплатата на останалите (не че повечето от тях заслужават).

За да стане това, обаче, е нужен нов софтуер, с който да работи БДЖ. В момента на програмата, с която работят на гишетата представлява черен екран с бели букви – не знам колко е ефективно това, но си мисля, че е морално остаряло. Евентуален нов софтуер би показвал в реално време кои места във влака са заети, а не служителите да ги заграждат с кръгче на парче хартия. Тази информация, ще е достъпна за всички гари и ще се избегне пътуване на правостоящи, дублиращи се места и т. нат. Разбира се, нужна е голяма инвестиция, но според мен ползите ще са по-големи от разходите

3.       Премахване на маршрути - това е крайна мярка, но необходима. Дори вече се прилага – наскоро спряха някои от крайградските линии, които са нерентабилни. По тях може да се пуснат автобуси, разликата в цената на билетите няма да е голяма. Това ще доведе до съкращаване на големи разходи, които не носят достатъчна полза. Освен това е нужно и редуциране на спирките на експресните и бързите влакове по най-дългите маршрути. Нереално е да се пътува София – Варна или София – Бургас по цял ден (или нощ) при положение, че може да се стигне за около 6 часа.

4.       Съкращаване на безполезен персонал – БДЖ се нуждаят от много засилен контрол и оптимизация на персонала. На всяка гара работят огромен брой хора – поне част от тях може да бъде съкратена. БДЖ не трябва да бъде благотворително дружество, даващо работа на възможно най-много хора, а само на такива, от които наистина има нужда и които наистина си вършат работата както трябва.

5.       Освобождаване от монопола върху монополиста – в момента БДЖ се захранва от гориво от Лукойл. Само от Лукойл. Освен това имат и огромни дългове към тях. Ако в един момент нефтопреработващата компания си поиска парите и откаже да зарежда влаковете с гориво (което и стана по едно време), БДЖ става напълно безпомощна. Трябва да се работи по намаляване на дълговете към Лукойл и намиране на алтернативен източник на гориво.

6.       Удобства - За да се привлекат повече пътници, влаковете трябва да предлагат определени удобства за тях (без нищо нереално). Ето част от нещата, върху които може да се работи:

§  Истинска първа класа – първата класа във влаковете трябва да е наистина по-класна от останалите вагони. В момента тя не се различава особено – същите мизерни купета с 2 места по-малко (понякога „първокласните“ купета ги пускат и като обикновена втора класа), но на доста по-висока цена. Тази цена трябва да бъде заслужена – първата класа да предлага по-добро обслужване в по-добри вагони, за да привлече по взискателни клиенти, които са готови да платят повече.

§  Освен качествената първа класа във влаковете трябва да има и разнообразни други вагони – често ми се случва да пътувам с нощния влак, той предлага само купейни вагони, всяко купе е за по 8 човека, ако искам да уча или да чета книга, а останалите искат да спят, един от нас трябва да направи компромис – дали да бъде тъмно или светло в купето. Във всеки случай някой е недоволен. Ако има друг тип вагони, това може да се реши, да няма недоволни, качеството на услугата се повишава, а с нея и броят на пътниците. А и къде се дянаха спалните вагони??

§  Един билет за много влакове – какво става ако си изтървеш влака? Хващаш следващия. Обаче си купуваш нов билет, а стария гори. Толкова по-удобно ще е, ако можеш да си го презавериш за влака по същия маршрут след 2 часа и евентуално да си доплатиш, ако цената е по-голяма. А и не би станало особено трудно.

§  По-добра координация на влаковете – всеки, който е пътувал с БДЖ знае как влакът просто спира насред нива в средата на нищото или на малка гара до някое селце и стои там страшно дълго време. Най-ужасното нещо!! Чакаме да се разминем с друг влак… При по-добра координация това няма да се случва или поне ще е предвидено във времетраенето на маршрута и влакът няма да пристига с огромно закъснение.

§  При още по-добро планиране на маршрутите ще може и да се изгради и удобен и лесно запомнящ се график на равни интервали.

§  И разбира се – добра поддръжка на влаковете – много хора не искат и да чуват за тях, заради мръсотията в тях, нереално ужасяващите тоалетни, студените или ужасно горещите купета и т.нат. и т.нат. Не се изисква много тези неща да се поправят и пътниците да не се отвращават от пътуването си.   

Една забележка: разбирам, че част от действията, които препоръчвам, ще доведат до съкращаването на много хора. Разбира се, БДЖ е държавна компания и няма до допусне това, а ще поддържа изкуствено количеството на персонала и ще продължава да бъде третия най-голям работодател в страната.

Това мнение ми отне доста повече време, отколкото мислех и излезе от обхвата на пътуването ми във влака, но исках да опиша всичко, което смятам за необходимо. Отново казвам, че не съм сигурен, че всичко, за което говоря и че може би някои от проблемите не могат да се решат точно така, както смятам аз, но все пак за мен всичко звучи логично. Това е моето мнение за БДЖ.

Дразнеща неграмотност

От ден на ден се изумявам, колко са неграмотни българите. И не само учениците - и студентите, и възрастните, всички! Положението е страшно. Може би повечето хора не намират смисъл в това да спазват всички правила, но за мен те са изключително важни. Не мога да възприема сериозно човек, който допуска елементарни грешки в писането си, а ако съм работодател и ги видя в СиВи-то на кандидат за работа, ще му намали шансовете значително. 

Разбирам да се допускат грешки при писане на латиница. Така или иначе не пишеш на български, не е толкова фатално да има и грешки. Но ако си избрал да пишеш на български, а най-вече това се прави, за да се изкараш уж по-умен, трябва да познаваш основните правила. 

Ето някои от грешките, които ме изкарват от нерви, ако някои ги допуска в разговор с мен:

(Няма да включвам пунктуационните грешки и сбърканият пълен/кратък член, да кажем, че това са по-сложни правила, няма и да говоря за допусканите нарочно грешки, там хората ще се усетят по някое време). Та така:

·         Не знам се пише разделено! Както и не мога, не трябва и т. нат. Най-лесно се запомня така: "Не знам се пише разделено, за разлика от неграмотен."

·         Й - знаем, че някъде се изпуска, но напоследък е много популярно то да се слага където не му е мястото и виждам глупости от типа на комуникаций, еволюций, вариаций и т. нат

·         Съжалявам, не съжЕлявам!

·         Вляза и изляза, не влезна и излезна. Ужасно е, честно!

·         Друга честа грешка е писането на думи като идеялно/идялно (идеално), маняк (маниак)...

·          Всякакви вариации на предвид: предвит, претвид, впредвид, навпредвид, под предвид и още, и още.

·         Днескашен… Are you fucking kidding me? Днешен, за Бога!

·         Детство идва от дете, за това не е децтво (или децки), обратно на гръцки, вместо гръдски.  

·         Образованието (не образУванието) е висше, не е висшо, вишо, више или някакво друго.

·         И накрая любимото ми: употребата на Ви, Вие, Вас… Те се пишат с главна буква САМО, когато се използват в учтиви обръщения. Когато с тях искате да изразите обикновено множествено число, се използва малка буква. Пример: Скъпи приятели, искам да Ви поканя на… Грешно! Това се бърка от всички, много често в официални документи, а най-потресен бях, когато го видях използвано грешно и от учителка, която уж учи на грамотност ученици до 4-ти клас…

Сигурно има още, но тези са най-дразнещите. Моля ви хора, не ги допускайте. Не осъзнавате, колко много се излагате. :)

P.S. Казва се говорим, правим, ходим, не говориме, правиме, ходиме!!! Много е важно!

Начало

Започвам блог. Защо? Не знам. Не знам нищо за воденето на блог, за това как трябва да изглежда или какво се прави. Просто искам да споделя какво мисля по тази или онази тема. Ще си пиша ей така, да си изразя мислите писмено, ако ги прочете някой - добре, не ми е това целта. За сега. Няма да пиша нещо дълбоко, няма да се правя на мъдър, нито да споделям чувства. Ще пиша мнението си по наболели проблеми, ще се старая да споделям позитивни неща, ще избягвам политика. Уча в икономически университет. Това ме кара да мисля и да чета статии в тази област. Сигурно ще пиша за такива неща - кое ми харесва, кое - не, какви проблеми виждам, как мисля, че могат да се решат. Не уча журналистика, не ме бива в писането, не знам дали трябва да се спазва някаква структура, просто си пиша хаотично. Сигурно това, което е пиша, ще е грешно, повечето няма да сте съгласни с него, но аз искам да го кажа. Защото съм С МНЕНИЕ. :)