Напразно възмУтените българи или Няма нищо лошо в това, че Пайнер спечели европейска субсидия

Реакция на възмУтен и огОрчен българин, сочещ за виновен, когото му е  удобно, но слушащ чалга, когато си пийне

     Ще изкажа мнение по нещо, което е много коментирано от вчера насам и много ме дразни реакцията на повечето хора към него. Става въпрос за новината, че от ЕС отпускат почти 2 млн. лв. на „Пайнер“ по оперативна програма "Конкурентоспособност". 

      И се почва: „О, ужас! Дали са пари за чалга, а не за рап/рок/театър и т.нат.! До къде докараха (те?) България! ЕС иска да разврати хубавата ни морална държава! (естествено написано не толкова грамотно и цензурирано, например с призиви като "SMART ZA 4ALGATA") Почва се и с евтина политическа пропаганда: Това ли са приоритетите на българското правителство? Защо ГЕРБ не дава пари за болници, училища, театри? 

     И естествено простите, елементарни, примитивни, лесно манипулируеми българи се хващат и почват да коментират постове във Фейсбук, да споделят заблуждаващи картинки и да проклинат европейските и нашите депутати, че няма „някой лев“ и за тях или за предпочитана от тях дейност.

   Еми, няма да има! Защото пари се дават, не по вкус за музика, а за качествени, добре защитени проекти. Естествено, че ще дадат пари на Пайнер, след като са си подготвили и защитили достоен за това проект. Това е свободен, отворен конкурс. Тук не става дума за това дали харесваме чалгата или за творческата й стойност, а за административни процеси, които са свободни и законни. 

От повечето публикувани статии излиза, че от ЕС нарочно се стремят да развиват чалгата и да развращават морала на българите (или че правителството има нещо общо). Еми не е така! От там нямат представа какво представлява чалгата в България. Те виждат една индустрия с потенциал за печалби и я спонсорират. Таен заговор за затъпяване на нацията има само в главите на някои хора, вихрещи се по интернет форумите (всъщност такъв май не е нужен и сами се справяме добре). Пайнер си кандидатства и печели средства както всяка друга компания може да го направи. И някой са го направили. Други фирми, които са се възползвали от програмата са “Dream team“ на Евтим Милошев, “Global films“ на Магърдич Халваджиян и “Междинна станция“ на Иван и Андрей. 

Ревнаха и представители на другите стилове музика. Как може да има пари за тъпата чалга, а не за нас? И за вас може да има, но те няма да дойдат сами. Трябва малко старание, трябва инициативност. Кой от тях е направил проект, кандидатствал е по тази оперативна програма и не са го одобрили? Само той има право да мрънка и да се оплаква.

      Наистина е жалко, че от музикалната индустрия пари отиват само за чалга. Но ще е така докато само този стил търси начини да се развива, а другите стилове музика и другите културни дейности – не. ЕС гледа кой бизнес вирее добре - в България 80% слушат чалга, певиците, заведенията и компаниите печелят добре, продуцентите явно разбират от бизнес, естествено, че ще получат пари. И за това са виновни хората в България, а не правителството или ЕС. Докато има хора, които слушат чалга и я превръщат в преобладаваща култура, значи за някого има полза от тези пари. Ако българите спрат да слушат чалга, колкото и пари да се дават  от правителство, ЕС и т. нат., индустрията няма да може да се развие и сама ще ни остави на мира.

     Още нещо: трябва да се радваме за всяко външно наливане на пари в икономиката ни. По-добре е тези пари да отидат за чалга, отколкото да не се усвоят въобще. Искаме уж развиваща се икономика, но това може да стане само с външни пари.

Защо няма да гласувам на референдума

Наближава първият референдум, проведен при демократични условия в България, на тема „За или против развиването на ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова АЕЦ?“. Това, на теория, е много хубаво – ще може да се чуе гласа на народа, управляващите ще се съобразят с нас, имаме по-голяма демократичност и т. нат., НО това е само на теория. На практика нещата не стоят така и аз лично смятам умишлено да НЕ гласувам на този референдум. Ето и моите причини за това:

·      По принцип провеждането на референдум е нещо много добро и понякога задължително за една демократична страна, но не на всякакви теми. Референдум може да се проведе например то теми като За или против пушенето на обществени места, За или против промяна на избирателната система на страната (какъвто е наложителен), референдум за установяване на външнополитическата позиция на страната по даден въпрос и т. нат. Но за теми, по които, за да заемеш позиция е необходима комплексна експертна оценка, включваща изследване на много фактори и предвиждане на сложни процеси в бъдеще, каквато е тази за ядрената енергетика, народното допитване не е удачно. Хората, които и където и да са, не могат да бъдат достатъчно информирани, за да могат да изградят достатъчно компетентно мнение. Те не са ядрени физици. А в България, дори и са (масата от тях) прости и лесно манипулируеми.  Как да разчитам на човек с интелигентност на цвете да решава бъдещето ми? Още повече, че не се прави нищо, за да се информират тези хора. Напротив – информацията, която достига до нас е с цел манипулация, неточна, различна всеки път, дори дадена от един и същ човек. Веднъж премиера казва, че мястото, където се очаква да бъде построена АЕЦ е гьол, след това, че изграждането й ще намали цените на електроенергията драстично, други политици ни убеждават, че инвестицията няма да може да се изплати скоро и ще увеличи сметките ни за ток, трети заявяват нещо съвсем друго, медиите само преповтарят техните думи, без да ни запознаят с реални факти и проучвания по темата. Ако все пак по телевизията ни кажат нещо, то е с цел убеждаване в едната крайност, подкрепено само с едностранни факти и целящо манипулация. Как да си съставя мнение? В крайна сметка гласуването ще стане политическо – едната партия призовава да се гласува с ДА, другата – с НЕ, и съответно техните симпатизанти ще гласуват така, а от това смисъл - yok.

·         Така, както казах референдума е много хубаво нещо. По принцип. Но конкретно по тази тема, в този момент и в тази обстановка той не е нужен. Той е изцяло политически ход. Ако искат да строят АЕЦ или да развиват съществуващата такава, никой не ги спира. Дори самият премиер го каза: Референдумът е безсмислен.

·         Да кажем, че има полза от този референдум и че сме способни на компетентно мнение. Идва основният проблем – въпросът е зададен така, че до голяма степен обезсмисля гласа ми! „Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“ Ако съм изцяло против атомната енергия и кажа НЕ, какво пречи на управляващите пак да я развиват, но в АЕЦ Козлодуй? Ами ако смятам обратното, че трябва да се развива ядрената енергетика, но не с нова АЕЦ, а с усъвършенстване на съществуващата, където вече има традиции, учени и т.нат.? Тогава как да гласувам, че да има полза гласът ми? А ако искам нова електроцентрала, но не искам да е в Белене (за която е явно, че става дума)? И ако искам да е в там, но не по подготвения проект, с който АЕЦ Белене ще е първата, която е морално остаряла преди да е построена? Изобщо как да гласувам за нещо без да знам нищо за проекта, за инвеститора, за това колко пари ще ни струва? Бих гласувал на референдум на подобна тема само, ако въпросът е за одобрение на готов проект, по който абсолютно всичко се знае и достатъчно добре са ми обяснени предимствата и недостатъците, за да мога да взема компетентно мнение.

·         Освен това, в момент, когато на държавата са нужни пари за толкова много неща, е напълно излишно да се дава толкова голяма сума за, на практика безсмислен, референдум.

·         И още нещо: ако управляващите толкова искаха да чуят народното мнение, да ни дадат демократичното право на глас, референдума да покаже истинските настроения на хората и от него да има полза, щяха първо да оправят избирателната система. Скоро се оказа (поне по информация на една партия), че в избирателните списъци има близо един милион мъртви души! Ами хилядите хора (най-често от турски или ромски произход), които са записани, че живеят на един адрес, а реално не живеят в България и следователно нямат право да гласуват? Ами адресните регистрации, които студентите попълват за общежитията си, а пак са разпределени да гласуват в родните си градове? Ами практиките с купуването на гласове? Ами още многото подобни недомислици? Вниманието  трябва да се насочи първо натам, а след това към самото гласуване.

Ето затова аз няма да гласувам на този референдум. Аз имам свое мнение, а то няма да бъде взето под внимание.

План за спасение на БДЖ

 Edit: Тук описвам, как БДЖ може да бъде спасена от фалит. В последствие осъзнах, че не трябва да бъда спасявана. Трябва да бъде приватизирана. Каквито и мерки да се приложат, само заради това, че е държавна компания и не се развива по пазарни правила, прави компанията неспасяема. Така че колкото по-скоро железопътният транспорт стане частен и да се позволи достъп на повече от една компания, толкова по-скоро ще си имаме качествен такъв. И нещата, които предлагам по-надолу ще се изпълнят от самосебе си.
ПС: Ако някой каже, че това, което предлагам е невъзможно заради "естествения" монопол, говоря за приватизация на БДЖ, не на НКЖИ, която може да се сметне за естествена единствена подобна компания.

Първоначално мнение:

   Пътувам си във влака Бургас – София и ще опиша своето мнение за БДЖ. Мнението ми не е обичайното оплакване колко са зле влаковете, колко са бавни и т. нат., а е мнение за това какви действия могат да се предприемат от ръководството на компанията, за да станат нещата по-добре. Действията са доста прости, някои са съвсем елементарни за изпълнение, други не толкова, а трети неприложими в сегашните условия. Може би ще съм в грешка за някои от тях, други може да са невъзможни по някакви обективни причини, но на мен ми звучат съвсем логично.

     Няма да опиша неща от типа на трябва да е по-чисто, влаковете да не закъсняват и т.нат., защото това са маловажни неща пред опасността БДЖ да фалира. Защото, ако нещата продължават както сега, тази опасност е напълно реална. В железниците се наливат огромни суми пари, които изчезват много бързо, вложени в дейности без възвращаемост  Освен това компанията е затънала в дългове - има почти 1 000 000 000 лв. задължения и ако кредиторите си поискат парите, държавата няма да може да ги изплати.  За това планът е за спасение и ето какво съдържа:

1.       Печалба от реклама – за да се събират повече приходи, вагоните, също както автобусите от градския транспорт, могат ад се използват като рекламни билбордове. Какво пречи да се сложи огромна реклама на банка, мобилен оператор или каквото и да е друго върху грозните, ръждиви, издраскани с (най-често) грозни графити и идиотски символи? Мисля си, че би било доста добре заплатено от рекламодателите.  Реклами може да има не само отвън, но и вътре. Когато пътувам по 8 часа от Бургас до София например, ми доскучава страшно много и всичко би представлявало интерес  в такъв момент. И ако има на стената до мен или на предната седалка някаква реклама, аз ще я прочета поне 100 пъти (особено ако е атрактивно представена). И не само ще я прочета, ще я изуча изцяло. Несъзнателно, разбира се. И ще я запомня, ще ми се набие здраво в главата. Дори ако има ситно написани всякакви подробности и тях ще прочета – тарифните планове на мобилен оператор, условията по кредити на банка и т. нат.

Може би това ще се сметне от някои за промиване на мозъци, но ако бях рекламодател не бих изпуснал тази възможност. Така ще се съберат солидни парични суми, които да се използват за погасяване на дългове, за подобряване на обслужването, за нови вагони или каквото и да е друго.

2.       Онлайн билети – пускането на половината билети за продажба онлайн има няколко важни предимства. Първо – удобство за пътниците. Колко по-лесно ще е да може да си резервираш билето по интернет, а не да се разкарваш до гарата, което може да ти отнеме до 2 часа в София. Плюс това се избягват досадните опашки по гишетата, където може да се стигне до ожесточени сблъсъци с пенсионери, роми или откровено луди. Второ – управата на БДЖ може да предвиди колко и какви вагони да пусне за конкретен влак. При бързо изчерпали се онлайн билети – пускат още места. Simple as that. Освен това има възможност за значително намаляване на разходите като се съкрати част от  продавачките на гишетата. Може и да се увеличи заплатата на останалите (не че повечето от тях заслужават).

За да стане това, обаче, е нужен нов софтуер, с който да работи БДЖ. В момента на програмата, с която работят на гишетата представлява черен екран с бели букви – не знам колко е ефективно това, но си мисля, че е морално остаряло. Евентуален нов софтуер би показвал в реално време кои места във влака са заети, а не служителите да ги заграждат с кръгче на парче хартия. Тази информация, ще е достъпна за всички гари и ще се избегне пътуване на правостоящи, дублиращи се места и т. нат. Разбира се, нужна е голяма инвестиция, но според мен ползите ще са по-големи от разходите

3.       Премахване на маршрути - това е крайна мярка, но необходима. Дори вече се прилага – наскоро спряха някои от крайградските линии, които са нерентабилни. По тях може да се пуснат автобуси, разликата в цената на билетите няма да е голяма. Това ще доведе до съкращаване на големи разходи, които не носят достатъчна полза. Освен това е нужно и редуциране на спирките на експресните и бързите влакове по най-дългите маршрути. Нереално е да се пътува София – Варна или София – Бургас по цял ден (или нощ) при положение, че може да се стигне за около 6 часа.

4.       Съкращаване на безполезен персонал – БДЖ се нуждаят от много засилен контрол и оптимизация на персонала. На всяка гара работят огромен брой хора – поне част от тях може да бъде съкратена. БДЖ не трябва да бъде благотворително дружество, даващо работа на възможно най-много хора, а само на такива, от които наистина има нужда и които наистина си вършат работата както трябва.

5.       Освобождаване от монопола върху монополиста – в момента БДЖ се захранва от гориво от Лукойл. Само от Лукойл. Освен това имат и огромни дългове към тях. Ако в един момент нефтопреработващата компания си поиска парите и откаже да зарежда влаковете с гориво (което и стана по едно време), БДЖ става напълно безпомощна. Трябва да се работи по намаляване на дълговете към Лукойл и намиране на алтернативен източник на гориво.

6.       Удобства - За да се привлекат повече пътници, влаковете трябва да предлагат определени удобства за тях (без нищо нереално). Ето част от нещата, върху които може да се работи:

§  Истинска първа класа – първата класа във влаковете трябва да е наистина по-класна от останалите вагони. В момента тя не се различава особено – същите мизерни купета с 2 места по-малко (понякога „първокласните“ купета ги пускат и като обикновена втора класа), но на доста по-висока цена. Тази цена трябва да бъде заслужена – първата класа да предлага по-добро обслужване в по-добри вагони, за да привлече по взискателни клиенти, които са готови да платят повече.

§  Освен качествената първа класа във влаковете трябва да има и разнообразни други вагони – често ми се случва да пътувам с нощния влак, той предлага само купейни вагони, всяко купе е за по 8 човека, ако искам да уча или да чета книга, а останалите искат да спят, един от нас трябва да направи компромис – дали да бъде тъмно или светло в купето. Във всеки случай някой е недоволен. Ако има друг тип вагони, това може да се реши, да няма недоволни, качеството на услугата се повишава, а с нея и броят на пътниците. А и къде се дянаха спалните вагони??

§  Един билет за много влакове – какво става ако си изтървеш влака? Хващаш следващия. Обаче си купуваш нов билет, а стария гори. Толкова по-удобно ще е, ако можеш да си го презавериш за влака по същия маршрут след 2 часа и евентуално да си доплатиш, ако цената е по-голяма. А и не би станало особено трудно.

§  По-добра координация на влаковете – всеки, който е пътувал с БДЖ знае как влакът просто спира насред нива в средата на нищото или на малка гара до някое селце и стои там страшно дълго време. Най-ужасното нещо!! Чакаме да се разминем с друг влак… При по-добра координация това няма да се случва или поне ще е предвидено във времетраенето на маршрута и влакът няма да пристига с огромно закъснение.

§  При още по-добро планиране на маршрутите ще може и да се изгради и удобен и лесно запомнящ се график на равни интервали.

§  И разбира се – добра поддръжка на влаковете – много хора не искат и да чуват за тях, заради мръсотията в тях, нереално ужасяващите тоалетни, студените или ужасно горещите купета и т.нат. и т.нат. Не се изисква много тези неща да се поправят и пътниците да не се отвращават от пътуването си.   

Една забележка: разбирам, че част от действията, които препоръчвам, ще доведат до съкращаването на много хора. Разбира се, БДЖ е държавна компания и няма до допусне това, а ще поддържа изкуствено количеството на персонала и ще продължава да бъде третия най-голям работодател в страната.

Това мнение ми отне доста повече време, отколкото мислех и излезе от обхвата на пътуването ми във влака, но исках да опиша всичко, което смятам за необходимо. Отново казвам, че не съм сигурен, че всичко, за което говоря и че може би някои от проблемите не могат да се решат точно така, както смятам аз, но все пак за мен всичко звучи логично. Това е моето мнение за БДЖ.