Отхвърленото решение на проблема със световния глад

Можем, стига да не сме тесногръди.

Тук се захващам с една много по-мащабна и сериозна тема от досегашните – тази за борбата с бъдещия световен глад. Да, може би прекалено мащабна, но и по нея имам да изкажа, разбира се, мнение.

Не сме си имали чума от около 200 години, войните на планетата стават все по-редки, лекуваме се от почти всички болести, изтребвали масово човечеството преди векове, живеем много по-дълго от когато и да е в историята. Изобщо всичко изглежда чудно. Само че може би има и някакъв проблем в това. В следствие от тези фактори населението на планетата расте с нереални темпове. Няма да ви обяснявам точно колко бързо, цифрите ги има в Гугъл, но е много. Това принципно е много хубаво, но ако живеехме на по-голяма планета с повече ресурси.  Защото при толкова бързо растящо население, скоро то няма да има какво да яде (ще има и много други проблеми, ни за тях още не съм измислил решение). Или ще ядем само ние, късметлиите, родени в Европа и Северна Америка. Всъщност до голяма степен и сега е така. Близо 1 000 000 човека в света в момента гладуват. И за тях можете да видите в Гугъл. Можете да видите и с какъв темп се увеличават гладуващите. Има различни начини за решение на този проблем. Но, според мен, пращането на помощи от „развитите страни“, намаляването на преяждането с Макдоналдс от американци и европейци и подобни „благородни“ дейности от наша страна, не водят до сериозен успех.

Няма да се правя, че сам съм измислил решението на този проблем. За него ме вдъхновиха идеите на Майкъл Спектър и по-специално речта му в TED “Опасността ототричането на науката”,  които мислено доразвих. Решението е нещо известно на всички, но срещу което повечето хора се борят и отричат, без съвсем да го разбират, заблуждавани от голяма група фанатици. И то е в използването на т.нар. ГМО.

Всъщност разбирам защо хората са толкова против. Говори се за гени на риба, инжектирани в домати, за странни хормони, насажда им се, че неГМО продуктите са по-полезни, свързват генното инженерство с големи корпорации (за които знаем, че по default са зли) и т. нат. Но (отново ползвайки Гугъл) можете да разберете, че всъщност ГМО не са толкова страшни. Какво толкова против имат хората? Изменяли растенията, не били създадени така от Бог или природата? Мхм, да… Само че, както казва Майкъл спектър е нямало мандарини в Райската градина. Абсолютно всичко, което ползваме за храна (а и не само) е силно изменено от създаването му. Преди столетия ги е нямало половината цитрусови плодове, ябълките не са били толкова големи и сочни, овцете не са давали толкова вълна и мляко и т. нат. и т. нат. Не били вкусни? Сякаш оранжерийните домати или ягоди, които ядем целогодишно са вкусни… ГМО са по-вредни от неГМО продуктите? Не. При неГМО се използват много повече хербициди, пестициди, изкуствени торове, което прави тях по-вредни.

Всъщност всеки аргумент за или против може да се обори от привържениците на обратната теза. Има още много проблеми – неяснота дали генно модифицираните растения причиняват болести, възможност за патентоване на новите видове растения, променяне на съседните неГМО ниви и още много, но те са иррелеванти към това, което предлагам. Аз не подкрепям разрешаването на ГМО в България например, защото тук можем да си отглеждаме голямо разнообразие от храни. Но не е така в покрайнините на Сахара. Не е така в Индия, Китай, голяма част от Южна Америка и на много други места. Както казах 1 000 000 хора в момента гладуват, а се очаква след 40 години да се нуждаем от 70% повече храна. А в някои райони по света не само, че няма къде да се посади необходимото количество растения за изхранване на местното население, но и да има, то няма да порасте там. Например в покрайнините на Сахара може да расте само един вид растение, наречено маниока. Но яденето на това растение не дава почти никакви важни хранителни вещества, освен калории. А защо да не го променим така, че да ги съдържа? Или пък защо да не сложим витамин А в ориза и да помогнем на милиони хора в източна Азия да живеят доста по-дълго? (Взех направо да цитирам Майкъл Спектър тук) Или пък да изменим картофите да могат да издържат на по-студено и по-топло, за да могат хората в тези географски зони да ги ядат също. Има още много много примери за това как ГМО могат да се използват за добро и ние не трябва да отхвърляме тази възможност.

Та това, което предлагам конкретно е, с изследванията и развитието на генното инженерство да се захванат ЕС, САЩ и другите големи държави или съюзи. В момента то се разработва само от големи корпорации (за които вече знаем, че са зли) и е логично те да го развиват с чисто комерсиална цел – плодове, които издържат по-дълго време и съответно лесни за транспортиране на далеч и за престой в складове, царевици, които дават по повече кочани с по повече зърна и т.нат. Ако се развива от държавите генното инженерство ще може да се използва (евентуално) за по-идеалистични цели, а именно за това, което говоря по-нагоре. Ще се увеличи контрола, ще отпадне проблема с патентите и т.нат.

Накрая ще кажа: да – доматите от градината на баба и дядо са най-вкусни, да – където може трябва да се избягват ГМО, да – би било чудесно да не се налага те да се ползват. Но се налага или поне ще ни се наложи много скоро. Както повечето нови неща, въведени от науката, и това се отхвърля първоначално. Но моето мнение е, че в бъдещето ни има място за ГМО и те биха били от голяма полза, стига да се използват където и както е необходимо.

Проблемът ОБРАЗОВАНИЕ | Средното

Вечният проблем - огромен учебник, от който не разбираш нищо

Трудно ми беше да не изкажа тук своето мнение за случващото се през последните месеци в България – за протестите, за поведението на политиците, на протестиращите, за техните искания, за предизборната кампания, за изборите и т.нат., но не искам да пиша за политика, така че ще разгледам един друг сериозен проблем, който е може би най-сериозния за България, въпреки че не е на дневен ред. Образованието.

Тази тема ме вълнува отдавна – все пак от 14 години съм пряко засегнат от нея. И често съм разсъждавал какво не е наред в тази система. А очевидно много неща не са наред. Естествено, вярно е че нивото на учещите е много ниско, повлияно от липсата на родителска заинтересованост, масовата култура, липсата на ценности и т. нат., и т. нат. Но има неща, които могат да се направят, за да се смекчи това деградиране, които да се използват за стъпка нагоре от тези, които имат желание за това, но в момента го губят някъде към 6ти или 9ти клас.

Няма да обяснявам колко важно е образованието, колко много ти дава, как в развитите страни е най-голяма ценност и пр. Тези неща всички ги знаем. Ще обясня как може да стане по-достъпно и полезно чрез различни малки или големи промени. Първо за основното, после и за висшето образование.

На първо място (и най-явно) е, че парите за образование не са достатъчни. Това би трябвало да е сфера, в която парите от държавния бюджет трябва да се отпускат много щедро, защото това е инвестиция, и то най-добрата възможна – в хората, в бъдещето на страната. А освен, че парите трябва да са повече, трябва да се промени и системата им на разпределение между училищата. В момента това става чрез системата на делегираните бюджети. Система, която според мен (а и според повечето хора) носи много повече вреда, отколкото полза. По принцип идеята е, че така е разпределението е най-справедливо, ефективно и т.нат., но какво става на практика: ученик = паричка. Или поне така се възприема от директорите навсякъде. Какво следва от това? Смятани до скоро за елитни гимназии правят нови и нови паралелки, с цел по-голям прием (повече държавни пари), което води до снижаване на балове и съответно до сваляне на нивото. Естествено, това не е единствения фактор, но в гимназия, в която преди време беше доста трудно да се влезе и си беше постижение да го направиш, днес е достъпна за всеки. Още нещо: делегираните бюджети на практика премахват наказанието изключване от училище или преместване в друго такова. Никой директор не би се разделил така лесно с пари. Но той не е виновен, защото те са му необходими за ремонт на базата, за заплати и т.нат., понеже останалите пари не достигат. Така се стига до абсурди, като това ученик да нокаутира друг по средата на коридора, да извади метална палка в час, защото е ядосан на учителя, да се държи както си иска с преподавателя и да върши каквото му хрумне, да не се явява с месеци на училище и още, и още и да няма никакви сериозни последици за него. Това води до поява на чувство за безнаказаност, от което последиците могат да са много лоши.

И като училището няма пари се стига до други абсурдни ситуации – учениците се карат да си събират пари за копиране на тестовете, които ще правят или да дават пари за материали, за да могат да се явят на олимпиади и състезания.

Друго нещо, за което са необходими повече средства са стипендиите в гимназиите. До преди месец-два те бяха смешните 21лв, които не стигат дори да си взимаш закуски през учебните дни. Сега е малко по-добре. Средствата са повишени и директорите могат да определят стипендията в рамките на 21-50лв. Дано да го правят в полза на ученика. Не че 50лв е кой знае каква сума, но е по-приемлива. Но аз имам и друго предложение тук. Стипендиите да не са еднакви в различните гимназии. На всички е ясно, че една шестица в езикова или математическа гимназия не е равностойна на шестица в СОУ или в долнопробна професионална гимназия (аз лично съм полагал много повече усилия за четворки или петици по конкретни предмети, отколкото са положили други хора за която и да е от многото им шестици). Но това си личи. По среден успех на матури, по бал за прием, по участвали и спечелили олимпиади и състезания и т.нат. На база тези критерии може да се разпределят стипендиите така, че за тези от по-добрите училища те да са по-големи. Това е допълнителен стимул за повишаване на нивото.

 Основен проблем за мен са изучаваните предмети – техният брой, задълбочеността им, разпределението им през годините. В момента учебниците са претрупани с излишна информация. И то написано страшно неразбираемо. И така се получава една много ниска ефективност на учене. Най-любимият ми пример за това е биологията. В осми-девети клас там се учат супер сложни и на практика неприложими (освен ако не станеш лекар, може би) неща. Като за четвъртичната структура на белтъка. Спомня ли си някой какво е това? Не. Защото е ненужно да се помни. И поради това ученикът назубря целия урок (евентуално). Научава го наизуст до най-близкото изпитване или контролна и после го забравя. И не запомня основното – какво представлява белтъка, основните му функции и значението му за организма. Така е и по много други предмети – история, физика, география, химия. (По история конкретно ненужно сложните, неразбираемо написани теми се учат в доста по-малките класове. Немислимо е ученици от 5-6 клас да разберат, камо ли да запомнят за дълго, уроците, които им се предлагат в момента в учебниците.)

Какво смятам аз, че може да се направи? Промяна на цялата система. Според мен много по-удачно е толкова задълбочено предметите да се изучават само в специализираните гимназии и паралелки. А на останалите места материалът да се изчисти от информацията, която не би ти била полезна, ако не смяташ да ставаш лекар например. Да се остави само най-важното, зададено със силна практическа насоченост, но да се осигури неговото пълно научаване и разбиране от всички.

Тези общи предмети, според предлаганата от мен система, трябва да се изучават до (например) 10 клас от всички, а от там нататък да се направи така, че всеки да може да избере кои предмети да продължи да изучава задълбочено. Така, тези, които искат да станат лекари (пак тези лекари) ще могат да си учат за четвъртичната структура на белтъка, без да се задължават всички на това. Трябва да има, все пак, задължителни предмети като български език и литература, математика (обща част), история, чужд език и др., но да има и задължителен брой предмети по избор: физика, химия, биология, задълбочена математика, втори чужд език и др. Много по-ефективно е пълното изучаване на няколко предмета, отколкото непълното изучаване на всичко. Друго предимство е, че така подготовката на учениците за кандидатстудентските изпити ще става повече в училище и по-малко по частни уроци.

Още по темата за предметите. Може би съм пристрастен, заради това, което уча в университета, но мисля, че е добра идея да се въведе отделен предмет за изучаване на основите на икономиката и финансите. Има много базисни неща, които е необходими на всеки човек да знае, за да разбира как функционират банките, парите, икономиката на държавата и т.нат. Освен това е много полезно за ежедневието. Все пак всеки ще ползва банки, ще има сметка, ще тегли заем и т.нат. и е хубаво да разбира как функционират тези неща.

Друго, което смятам за нередно, е разпределението на материала по български език. Там учебниците съдържат почти едни и същи неща от началните класове до завършването. Но те почти не се учат. Българският език се пренебрегва навсякъде, за сметка на литературата, а на правилата се набляга само в 7 и 12 клас, преди изпити/матури.

Има и други неща, които учениците трябва да научават добре, преди да завършат. Част от тях може би са включени в учебната програма, но се пренебрегват по една или друга причина. Такива са например как да си напишеш CV, мотивационно писмо, какви са ти основните права и задължения като гражданин, правила за оказване на първа долекарска помощ, основни закони и изобщо всичко, реално приложими в живота.

Друг важен проблем са младите учители. Поне от моя опит 80-90% от тях не са добри преподаватели. Те нито имат мотивация да научат на нещо учениците, нито възможността да ги дисциплинират или респектират, дори често им липсват и знанията по материята, която преподават и в час само разказват това, което са си подготвили от предния ден. Много малка част са тези, които успяват да се възползват от предимството да са били ученици не толкова отдавна, да разбират какво вълнува сегашните и да изградят такива взаимоотношения с тях, че да ги научат на нещо.

Не на последно място е и самия начин на преподаване - прочитане на урока от учителя и задължението да се научи и разкаже следващия път е доста остарял. Трябва да се набляга повече на индивидуални или групови проекти по теми, които са интересни(!) и са извън учебния материал и не могат да се направят с преписване от учебника или копиране от уикипедиа. 

Проблеми в средното образование има още много, дължащи се на различни фактори, но моето мнение е, че тези са най-важните от тях и чрез решаването им, качеството ще се повиши значително и от гимназиите ще излизат едни по-образовани, умни и подготвени хора.

Част 2. Висше образование - може би ще стане някой ден
             Дразнеща неграмотност