План за спасение на БДЖ

 Edit: Тук описвам, как БДЖ може да бъде спасена от фалит. В последствие осъзнах, че не трябва да бъда спасявана. Трябва да бъде приватизирана. Каквито и мерки да се приложат, само заради това, че е държавна компания и не се развива по пазарни правила, прави компанията неспасяема. Така че колкото по-скоро железопътният транспорт стане частен и да се позволи достъп на повече от една компания, толкова по-скоро ще си имаме качествен такъв. И нещата, които предлагам по-надолу ще се изпълнят от самосебе си.
ПС: Ако някой каже, че това, което предлагам е невъзможно заради "естествения" монопол, говоря за приватизация на БДЖ, не на НКЖИ, която може да се сметне за естествена единствена подобна компания.

Първоначално мнение:

   Пътувам си във влака Бургас – София и ще опиша своето мнение за БДЖ. Мнението ми не е обичайното оплакване колко са зле влаковете, колко са бавни и т. нат., а е мнение за това какви действия могат да се предприемат от ръководството на компанията, за да станат нещата по-добре. Действията са доста прости, някои са съвсем елементарни за изпълнение, други не толкова, а трети неприложими в сегашните условия. Може би ще съм в грешка за някои от тях, други може да са невъзможни по някакви обективни причини, но на мен ми звучат съвсем логично.

     Няма да опиша неща от типа на трябва да е по-чисто, влаковете да не закъсняват и т.нат., защото това са маловажни неща пред опасността БДЖ да фалира. Защото, ако нещата продължават както сега, тази опасност е напълно реална. В железниците се наливат огромни суми пари, които изчезват много бързо, вложени в дейности без възвращаемост  Освен това компанията е затънала в дългове - има почти 1 000 000 000 лв. задължения и ако кредиторите си поискат парите, държавата няма да може да ги изплати.  За това планът е за спасение и ето какво съдържа:

1.       Печалба от реклама – за да се събират повече приходи, вагоните, също както автобусите от градския транспорт, могат ад се използват като рекламни билбордове. Какво пречи да се сложи огромна реклама на банка, мобилен оператор или каквото и да е друго върху грозните, ръждиви, издраскани с (най-често) грозни графити и идиотски символи? Мисля си, че би било доста добре заплатено от рекламодателите.  Реклами може да има не само отвън, но и вътре. Когато пътувам по 8 часа от Бургас до София например, ми доскучава страшно много и всичко би представлявало интерес  в такъв момент. И ако има на стената до мен или на предната седалка някаква реклама, аз ще я прочета поне 100 пъти (особено ако е атрактивно представена). И не само ще я прочета, ще я изуча изцяло. Несъзнателно, разбира се. И ще я запомня, ще ми се набие здраво в главата. Дори ако има ситно написани всякакви подробности и тях ще прочета – тарифните планове на мобилен оператор, условията по кредити на банка и т. нат.

Може би това ще се сметне от някои за промиване на мозъци, но ако бях рекламодател не бих изпуснал тази възможност. Така ще се съберат солидни парични суми, които да се използват за погасяване на дългове, за подобряване на обслужването, за нови вагони или каквото и да е друго.

2.       Онлайн билети – пускането на половината билети за продажба онлайн има няколко важни предимства. Първо – удобство за пътниците. Колко по-лесно ще е да може да си резервираш билето по интернет, а не да се разкарваш до гарата, което може да ти отнеме до 2 часа в София. Плюс това се избягват досадните опашки по гишетата, където може да се стигне до ожесточени сблъсъци с пенсионери, роми или откровено луди. Второ – управата на БДЖ може да предвиди колко и какви вагони да пусне за конкретен влак. При бързо изчерпали се онлайн билети – пускат още места. Simple as that. Освен това има възможност за значително намаляване на разходите като се съкрати част от  продавачките на гишетата. Може и да се увеличи заплатата на останалите (не че повечето от тях заслужават).

За да стане това, обаче, е нужен нов софтуер, с който да работи БДЖ. В момента на програмата, с която работят на гишетата представлява черен екран с бели букви – не знам колко е ефективно това, но си мисля, че е морално остаряло. Евентуален нов софтуер би показвал в реално време кои места във влака са заети, а не служителите да ги заграждат с кръгче на парче хартия. Тази информация, ще е достъпна за всички гари и ще се избегне пътуване на правостоящи, дублиращи се места и т. нат. Разбира се, нужна е голяма инвестиция, но според мен ползите ще са по-големи от разходите

3.       Премахване на маршрути - това е крайна мярка, но необходима. Дори вече се прилага – наскоро спряха някои от крайградските линии, които са нерентабилни. По тях може да се пуснат автобуси, разликата в цената на билетите няма да е голяма. Това ще доведе до съкращаване на големи разходи, които не носят достатъчна полза. Освен това е нужно и редуциране на спирките на експресните и бързите влакове по най-дългите маршрути. Нереално е да се пътува София – Варна или София – Бургас по цял ден (или нощ) при положение, че може да се стигне за около 6 часа.

4.       Съкращаване на безполезен персонал – БДЖ се нуждаят от много засилен контрол и оптимизация на персонала. На всяка гара работят огромен брой хора – поне част от тях може да бъде съкратена. БДЖ не трябва да бъде благотворително дружество, даващо работа на възможно най-много хора, а само на такива, от които наистина има нужда и които наистина си вършат работата както трябва.

5.       Освобождаване от монопола върху монополиста – в момента БДЖ се захранва от гориво от Лукойл. Само от Лукойл. Освен това имат и огромни дългове към тях. Ако в един момент нефтопреработващата компания си поиска парите и откаже да зарежда влаковете с гориво (което и стана по едно време), БДЖ става напълно безпомощна. Трябва да се работи по намаляване на дълговете към Лукойл и намиране на алтернативен източник на гориво.

6.       Удобства - За да се привлекат повече пътници, влаковете трябва да предлагат определени удобства за тях (без нищо нереално). Ето част от нещата, върху които може да се работи:

§  Истинска първа класа – първата класа във влаковете трябва да е наистина по-класна от останалите вагони. В момента тя не се различава особено – същите мизерни купета с 2 места по-малко (понякога „първокласните“ купета ги пускат и като обикновена втора класа), но на доста по-висока цена. Тази цена трябва да бъде заслужена – първата класа да предлага по-добро обслужване в по-добри вагони, за да привлече по взискателни клиенти, които са готови да платят повече.

§  Освен качествената първа класа във влаковете трябва да има и разнообразни други вагони – често ми се случва да пътувам с нощния влак, той предлага само купейни вагони, всяко купе е за по 8 човека, ако искам да уча или да чета книга, а останалите искат да спят, един от нас трябва да направи компромис – дали да бъде тъмно или светло в купето. Във всеки случай някой е недоволен. Ако има друг тип вагони, това може да се реши, да няма недоволни, качеството на услугата се повишава, а с нея и броят на пътниците. А и къде се дянаха спалните вагони??

§  Един билет за много влакове – какво става ако си изтървеш влака? Хващаш следващия. Обаче си купуваш нов билет, а стария гори. Толкова по-удобно ще е, ако можеш да си го презавериш за влака по същия маршрут след 2 часа и евентуално да си доплатиш, ако цената е по-голяма. А и не би станало особено трудно.

§  По-добра координация на влаковете – всеки, който е пътувал с БДЖ знае как влакът просто спира насред нива в средата на нищото или на малка гара до някое селце и стои там страшно дълго време. Най-ужасното нещо!! Чакаме да се разминем с друг влак… При по-добра координация това няма да се случва или поне ще е предвидено във времетраенето на маршрута и влакът няма да пристига с огромно закъснение.

§  При още по-добро планиране на маршрутите ще може и да се изгради и удобен и лесно запомнящ се график на равни интервали.

§  И разбира се – добра поддръжка на влаковете – много хора не искат и да чуват за тях, заради мръсотията в тях, нереално ужасяващите тоалетни, студените или ужасно горещите купета и т.нат. и т.нат. Не се изисква много тези неща да се поправят и пътниците да не се отвращават от пътуването си.   

Една забележка: разбирам, че част от действията, които препоръчвам, ще доведат до съкращаването на много хора. Разбира се, БДЖ е държавна компания и няма до допусне това, а ще поддържа изкуствено количеството на персонала и ще продължава да бъде третия най-голям работодател в страната.

Това мнение ми отне доста повече време, отколкото мислех и излезе от обхвата на пътуването ми във влака, но исках да опиша всичко, което смятам за необходимо. Отново казвам, че не съм сигурен, че всичко, за което говоря и че може би някои от проблемите не могат да се решат точно така, както смятам аз, но все пак за мен всичко звучи логично. Това е моето мнение за БДЖ.